Не се научих
от думи любовта си да градя,
и незавършени
оставях повечето изречения.
Не се научих
в написаното просто да чета,
и затова
оставях широки междуредия.
Не се научих
по утъпкани пътеки да вървя
и затова
се спъвах по пътя много често
Не се научих
да не мисля, а просто да заспя
докато гледам
в луната и звездите на небето.
Не се научих
да не мечтая, за хиляди неща
и да не вярвам
че нещо хубаво ще ми се случи,
но се научих
да се моля от сърце и от душа
и да очаквам
до края ... пък каквото се получи.










